НОВИНИ
|
На 29 август в християнския календар се чества Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител от края на ІІІ и началото на ІV век. Според Библията, самият Христос нарича Св. Йоан най-големият от всички пророци. Неговата мисия била да проправи пътя на Божия син, да казва безпристрастно истината, въпреки обстоятелствата. Така светецът намира и смъртта си. Св. Йоан бива обезглавен по заповед на Царица Иродиада, тъй като не се поколебал да изобличи развода на царя, последван от женитба с братовата му жена. Народът нарича този празник с различни имена – Секновение, Обсечен(и)е, Отсичане главата на Йоан Кръстител, Църн Св. Йоан, по Родопите е известен като Иван обсечен или Иванова глава. Някъде го наричат още и Иван Коприван, поради преданието, че отрязаната му глава била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове станали още по-червени. Червеното е цветът на пролятата кръв, изкуплението, тя е едно от евхаристичните тайнства и заема централно място в християнските представи. В българската традиционна култура на Секновение се спазва строг пост, забранява се пиенето и яденето на храни с червен цвят, заради невинно пролятата кръв на светеца. В народните представи на този ден „се секват денят и нощта“, т. е. изравняват се по времетраене. Налице е вечната борба между добро и зло, светло и тъмно: от християнска гледна точка царица Иродиада (злото) нарушава закона и убива този, който ù се противопоставя – Св. Йоан Кръстител (доброто), а в народните вярвания денят (светлината) и нощта (тъмнината) стават равни и борбата между тях започва отначало в един вечен кръговрат. Вярва се, че от 29 август студът наближава, а водата се „секва“ и затова никой не се къпе в реките. Това е времето, когато змии, гущери и други влечуги, както и вили, самовили, змейове, змеици и други подобни митични същества се прибират в своите зимовища накрай света, в пещерата на змийския цар и остават там чак до Благовец. Секновение се смята за „лош“, „тежък“, „хаталия“ ден. Затова не се работи, не се начева нова дейност, не се тръгва на път. На отделни места съществуват забрани относно конкретни трудови дейности. В Родопите жените не ползват остри предмети и сечива, за да не се порежат. В Ловешко има поверие, че „ако човек се нарани, раната няма да зарасне“, затова не се реже с нож. Следи се кога през седмицата се пада празникът и през цялата година на този ден нищо не се шие. Във Велес, Македонско, в който ден се падне Църният Йован, после през годината не се крои никаква дреха, защото ако човек я облече ще има смърт в дома. В Асеновградско се отслужва литургия срещу главоболие, а в Ловешко не си мият главите против треска. Секновение е денят, когато християните отдават почит към кончината на Св. Йоан Кръстител, а народните поверия са свързани с идеята за здраве и благополучиe. Източник на иконата: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков Наслука да е!
|
